top of page

Карантина

2020
 

Отвори хладилника и извади пакет с готова храна, затопли я и седна на масата. Погледна отново животомера и той показа: „Консумирани 500 калории. Дневен енергиен дефицит 700 калории“. Върна се в хола и пусна телевизора: „Днес полицията прибегна до единадесет ареста на граждани, нарушили правилото за физически контакт. Моля спазвайте закона за социално поведение!„ Момичето намали звука и набра майка си:

– Как си, мамо? – Чудесно, момичето ми, тъкмо тествам новата прислужница, казва се Руби и е последен модел. Много е бърза. Джейн я прекъсна и попита:

– Мамо, защо слънцето се скри след карантината? Линията заглъхна.

– Мамо, там ли си? – Джени, знаеш, че не обичам да говориш за това.

– Имаше слънце, мамо, нали, спомням си.

– Джени, вече си почти на тридесет, а още се държиш като дете. - жената замълча и рязко смени темата: – Знаеш ли, баща ти днес много ме обиди.

    Джейн беше спряла да слуша и затвори връзката. Намери последното съобщение на Джейк и отвори профила му. От снимката гледаше мъж на нейните години. В очите му прозираше едновременно дързост и доброта. Вгледа се в широката му усмивка. Беше толкова сияйна и искрена, сякаш от друг свят.

   „Как ли изглежда на живо?“ – помисли Джейн. Без да се усети написа съобщение: „Видео чат?“ След няколко секунди мъжът се появи на екрана.

– Хубаво е да те виждам, макар и виртуално!

– Какво имаш предвид? – без да се замисля изстреля Джейн. Джейк замълча, а после продължи: – Спокойно, няма да те безпокоя. Какво искаше да ми кажеш?

– Ммм, – промърмори момичето. – извини ме, но ме търсят на другата линия. Ще се чуем после. Тя затвори и остана загледана в телефона.

 

   Чарли чу полицейските сирени. Тръгна да бяга. Единственото място, което разпозна за евентуално скривалище, беше контейнера за смет. Легна под него и зачака. Смрадта се носеше и проникваше навсякъде. Бананови кори и разлагащи се петна от неидентифицирана материя се оказаха под тялото му. Затаи дъх и остана неподвижен.       

   Сирените отминаха и той изпълзя внимателно. Дъждът продължаваше да се лее, измивайки следите от сметта по шлифера. Скоро разпозна Квартала на сирените. Тръгна по лабиринта от тесни улички и полуразрушени сгради. Всички прозорци бяха тъмни. Мълния присветна и освети за миг железни стълбове на някогашното улично осветление, които сега в короните си носеха стърчащи разноцветни жици. „Страховити цветя!“ – помисли Чарли и погледна в посока на скърцането, което издаваше висяща отдавна угаснала лампа, люлееща се от вятъра.

Чети онлайн

 Отзиви 

За нас 

Контакти 

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  All rights reserved. 2020. The content of this site is protected under Copyright Law.

bottom of page