top of page

Електричество

фантастичен разказ

          Амир му разказа за майка си, допълвайки:

          - С тази заработка няма да издържим, трябват ми още киловати.

Алекс се наведе и

          - Виж, има едни хапчета – нелегални са, но дават три пъти повече енергия.

          Mлъкна за кратко и продължи:

          - Пробвах веднъж и резултатът ми за деня беше по три. Мога да те уредя да си вземеш, но трябва да внимаваш!

          - С какво да внимавам? - попита Амир.

          - С едно, две нищо няма да ти стане! Ако прекалиш, казват, че водят до загуба на памет, припадъци и кой знае какво друго. Викат им: “Розова енергия”.

          Амир се качи на велоергометъра и завъртя педалите. Докъдето му стигаше погледа, хора бягаха, гребяха и хиляди устройства отброяваха натрупаната енергия, която системата превръщаше в електричество.

          Всеки обед почиваха заедно с Алекс и после отиваха на строежите. Приятелят му прибра изпразнената от храна кутия в раницата, изтупа ръце и заговори:

          - Побесняха да строят станции. Къде ще идем днес?

          - На новата, в края на града! – отвърна Амир - За тежката работа сме добре дошли навсякъде!

          Двата силуета с вързани на кръста анораци и момчешка походка тръгнаха.

          Лиза стартира със седем спринтьорки и завърши първа. Мускулите ѝ пулсираха с ритъма на марша на победата, който изригна от екрана. Вдигна ръце, махайки и се усмихна. Над образът ѝ изплува надписът: “Енергия за победа! Световният съюз подкрепя спорта“.

Амир подмина небостъргача, на който се излъчваше рекламата и спря пред входа на църквата. Беше едва 7.00 часа и по сивите улици се стелеше мъгла.

Скоро Алекс се появи. Огледа се и му подаде пликче:

          - Нося ти още две! – беше по-нисък, но също толкова жилав и слаб като него.

          - Благодаря! – отвърна Амир.

          - Човече, сигурен ли си, че няма да се прецакаш? – погледът на Алекс шареше нервно.

          - Няма! Ще изчакам да минат няколко дни, а и тялото ми ги приема добре.

Тази вечер Амир отново се прибра с препълнени пакети с храна. Радваше се, когато виждаше светлината на дома си отдалеч.

          - Жалко за огъня! - изрече майка му. - Баща ти така обичаше камината. Но когато забраниха въглищата, решиха, че и горенето на дърва замърсява въздуха.

          - Разкажи ми за парите! - въпреки че беше на двадесет и седем, Амир излъчваше все още момчешко любопитство.

          - Ти знаеш, казвала съм ти. Бяха всъщност цифри, както и сега киловатите. Сринаха се на петата вълна на пандемията и настана хаос. Тогава възникна Съюзът с новите си стандарти. Никой не очакваше, че липсата на електричество ще го превърне в новите пари.

Амир преглътна и отново попита:

          - Това е заради затварянето на централите, работещи с въглища и атоми, нали?

          - Да, а имаше и много слънчеви генератори - особено в някои страни. Това беше най-чистата и евтина енергия. – казвайки това, погледът на майка му потъмня.

Амир я гледаше и се опита да си я спомни като млада, когато рисуваше. Бил е едва на пет. Съседите му разказваха, че картините ѝ се купували по цял свят. Продавала ги на безценица. Смятала, че творчеството е дар за хората. Баща му я подкрепял. Но всичко приключило, когато той се споминал. Амир помнеше това, как с разпуснатата си дълга коса, събра всички платна и ги изхвърли.

          - Искаш ли да ти купя листи и бои, мамо? - плахо попита той.

Тя се стресна и го погледна така сякаш чу за нещо забранено.

          - Не, Амир, сърцето ми е пусто!

          Имаме вече 5100 починали от синдрома! - произнесе Председателят на Здравната комисия. - Може би е време да опитаме с вдигане на щита. Ако вирусите се появят, винаги може да го върнем!

          - Населението никога няма да позволи връщането му и сега едва се справяме с протестите. - намеси се Генералният секретар на нациите.

          Събранието се водеше при закрити врати. Членове на комисиите към Съвета носеха бели тоги, отразяващи се в огледалата на овалната зала.

          - Какви са последните данни от „Oтлъчилите се“?- попита Председателят по управление на кризи.

          - Вирусите все още съществуват, но живеят с тях. Някъде са спрели да водят статистика.

          - Вдигнем ли щита, блокадата на Съюза трябва да остане. В противен случай всичко е било напразно! - продължи Председателят на здравната комисия.

          - Трябва да решим какво ще се случи с разменната система. - Секретарят по финансовите въпроси заместваше шефа си. Той беше единственият в Съвета под четиридесет години и нямаше търпение да се докаже.

          - Нужен е преход от поне една година. - продължи младокът.

          - Хората нямат това време! - прекъсна го Председателят на здравната комисия.

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  All rights reserved. 2020. The content of this site is protected under Copyright Law.

bottom of page